Дигитализацията на културното наследство, статутът на дигиталните ресурси и съблюдаването на авторското право; развитието на мащабни проекти за дигитализация в САЩ и в Европа; дейността на българските културни и образователни институции (библиотеки, музеи, архиви и други) по осъществяването на дигитална конверсия на културни и образователни материали и неотложната нужда от създаването на Национална стратегия за дигитализация на книжовното и културното наследство – определят актуалността на научноизследователската проблематика на проекта. Нарастващото значение на Интернет и все по-широкото навлизане на тенденциите за свободно използване на информационните източници в дигиталното пространство с научни и образователни цели са друга съществена характеристика, която подчертава научната и приложна значимост на темата. Авторскоправните проблеми в дигиталното пространство представляват интерес за изследователи и практици,  както в държавите-членки на Европейския съюз, така и по целия свят.

Конкретните проявления на взаимодействието между създателите на цифровизирана информация (библиотеки, университети, музеи, архиви и др. институции), тяхната роля като портали за достъп до цифровизираната информация, като най-демократични институции, предоставящи достъпа до знание, информация и култура за обществото и за преодоляване на дигиталното разделение и изолация и необходимостта това да е обвързано със съблюдаване на авторското право и сродните му права – очертават интердисциплинната проблематика на проекта. Тя обхваща проблеми от библиотечно-информационните науки, науките за културното наследство и юридическите науки.

Появата на нови комуникационни и информационни технологии, на нови носители на информация и нови медии предопределят стремежа на авторскоправното законодателство в цял свят да отговори на тази динамика, да не изостава от настъпващите промени и да осигури необходимата правна рамка. От своя страна, библиотеките, образователните и културните институции трябва да създадат и прилагат авторскоправна политика като важен и небходим инструмент, който да внася яснота относно спазването на авторското право и сродните му права, по отношение на възникващите въпроси при предоставянето на услуги – традиционни и в онлайн среда. При нейното изработване е необходимо да се познават действащите авторскоправни норми, включително изключенията и ограниченията на авторските права за библиотеките, образователните институции, музеите и архивните учреждения. Това изисква висока авторскоправна компетентност на мениджърите и специалистите на културните и образователните институции.

До момента в България няма проведено изследване относно авторскоправната политика на библиотечните и културните институции, като и за установяването на авторскоправната компетентност на специалистите в тази сфера. Наблюденията показват, че тя не е на необходимото ниво, съществува реална нужда от допълнителни знания и обучение. Не се познават и съществуващите модели и добри практики в Европа и света. Необходимо е да се проучи и предлаганото от висшето образование образователно съдържание и програми, отговарящи на този спектър от знания и компетенции.

Повдигат се множество дискусионни въпроси по очертаната проблематика, те се обсъждат на различни нива – законодателна и изпълнителна власт, на различни форуми на научната и културната общност, но конкретни резултати до момента няма. В Проекта за „Национална стратегия за развитие на културата” (30.11.2011) при анализа на правната инфраструктура на културата в Р България, се заключава: „...в правния мир на България засега не е регулирана връзката между дигитализацията и интелектуалната собственост”. В Стратегическа цел 5 се изтъква, че: «От важно значение е и осъвременяването на националното авторскоправно законодателство за създаването на условия за легално използване на произведения в дигитална среда...” (Национална 2011). Необходими са и предстоят промени по отношение на правната инфраструктура на културата в нашата страна. Заедно с тези процеси обаче трябва да протича и изпреварващо проблемно-ориентирано обучение на студентите по библиотечно-информационни науки и науките за културното наследство, както и продължаващо обучение на специалистите от библиотечните и културните институции.

Проектът "Авторскоправна политика на библиотечните и културните институции", осъществяван по Договор № ДФНИ – К01/0002 от 21.11.2012 г. с ФНИ на МОМН и с ръководител доц. д-р Таня Тодорова от Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), се стреми чрез разрешаването на комплекс от научноизследователски задачи с теоретична, практико-приложна и учебно-методическа насоченост да достигне до научни и приложни продукти, с които да допринесе за повишаването на авторскоправната компетентност и за прилагането на водещ чужд опит, за да могат българските библиотеки и културни институции да продължат да изпълняват своята важна роля като неотделима част от културната, образователната и информационната инфраструктура на съвременното общество.